Снимка: от отворени източници
Основната разлика от традиционната пестеливост е в степента, в която това поведение се отразява на живота на човека.
Желанието да се трупат стари вещи, „защото някой ден ще ви бъдат полезни“, е познато на много хора. Когато обаче то се превърне в натрапчиво поведение, което претрупва пространството и изолира човека, говорим за психично разстройство, известно като патологично трупане на вещи или синдром на Плюшкин. РБК-Украйна ни разказва кога обикновената пестеливост преминава границата и се превръща в опасно заболяване.
Обикновена пестеливост или болест?
Патологичното трупане на вещи или силмания (трупане на вещи) е признато за отделно психично разстройство. Основната разлика от обикновеното спестяване е степента, в която това поведение засяга живота на човека.
Обикновена спестовност и трупане на вещи
- Съхраняване на ценни и необходими предмети, събиране на редки или не толкова редки предмети
- Леко колебание, но решението за изхвърляне или подаряване е взето
- Вещите се съхраняват организирано и пространството остава подходящо за живеене
Патологично трупане на вещи (Hoarding)
- Събиране на предмети без стойност: боклук, стари вестници, счупени вещи, празни бутилки.
- Паника и силен стрес, когато се опитвате да се отървете от ненужните предмети
- Жилищните пространства са толкова претрупани, че стават необитаеми (невъзможно е да се готви, да се спи, да се използва банята).
Признаци, че натрупването е станало опасно
Трупането на вещи става патологично, когато застрашава здравето, безопасността и социалния живот на човека.
Заплаха за безопасността и здравето
Най-критичните последици, които изискват незабавна намеса:
- Пожарен риск. Натрупването на хартия, боклуци и запалими материали прави невъзможна безопасната евакуация и увеличава вероятността от пожар.
- Нехигиеничност. Натрупването на боклуци, остатъци от храна и липсата на почистване водят до появата на гризачи, насекоми и инфекциозни заболявания.
- Блокиране на проходите. Вещите пречат да се отварят врати, да се преминава през помещения и при спешен случай (падане, нараняване) медиците или спасителите не могат да помогнат.
- Физическа заплаха. В световната практика е имало случаи, когато хора са умирали под тежестта на срутване на натрупани вещи или рафтове.
Социална изолация
Патологичното трупане на вещи води до прекъсване на социалните връзки:
- Срам. Събирачът се срамува от жилището си и затова спира да кани приятели, роднини, а понякога дори отказва да посети лекар или фризьор.
- Конфликти. Разстройството предизвиква постоянни конфликти с роднини и съседи (заради миризмата, вредителите, общите коридори). Лицето става затворено и реагира агресивно на всякакви опити за „възстановяване на реда“.
Психологическо страдание
За самия човек това не е просто „прищявка“, а източник на страдание:
- Неспособност за вземане на решение. Страдащият не може да реши какво да изхвърли, тъй като всеки предмет се възприема като потенциално „необходим“ или има прекомерна сантиментална стойност.
- Тревожност. Мислите за почистване или за това, че трябва да се отървем от даден предмет, предизвикват силна емоционална болка и тревожност.
Синдром на Плюшкин и неговите причини
Силоманията (патологично трупане на вещи) често е известна като синдром на Плюшкин (по името на герой на Гогол) или синдром на Диоген (който допълнително се характеризира с крайно самовнушение и социална изолация, често срещани сред възрастните хора).
Основните фактори са тревожност, травматични събития, депресия или самота. За някои хора трупането на вещи се превръща в начин да компенсират загубата или болката, за други е опит да контролират света, когато всичко изглежда нестабилно.
Често това поведение се предава в семейството – детето копира моделите на родителите си, които никога не са изхвърляли нищо.
Възможни причини и отключващи фактори
- Психични разстройства. Разстройството, свързано с трупане на вещи, може да бъде самостоятелна диагноза, но често съпътства или е част от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), деменция (особено при възрастните хора), депресия или шизофрения.
- Психологически травми. Загуба на близък човек, силен стрес, самота или чувство за безпомощност. Вещите се превръщат в източник на стабилност и защита за човека, в заместител на изгубените социални връзки.
- Генетична предразположеност. Изследванията показват, че склонността към акордиране може да има наследствен компонент.
Какво трябва да направите, ако вие или ваш близък се сблъсквате с този проблем?
Патологичното трупане на вещи е почти невъзможно да се излекувате сами. Необходима е консултация с психиатър или психотерапевт.
Най-ефективният метод е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), която има за цел да промени дисфункционалните убеждения за важността на вещите и да развие умения за вземане на решения.
Борбата и принудителното почистване само ще влошат състоянието, тъй като увеличават тревожността и недоверието. Важно е да бъдете подкрепящи и да потърсите професионална помощ.
Коментари:
