След някогашния бурен семеен живот празната къща може да предизвика чувство на изолация и дори да бъде малко плашеща.
В хаоса на отглеждането на деца животът често може да изглежда забързан и може би е имало моменти, когато сте копнеели за спокойствието и тишината на празния дом. Но когато прахът от кутиите за преместване се уталожи и всяка вечер останете само вие и партньорът ви, реалността може да изглежда малко по-неудобна, отколкото сте се надявали.
Да заведете децата си за първи път на училище или да ги преместите в отделно жилище е важно събитие, което може да предизвика цяла вълна от емоции – състояние, наречено синдром на празното гнездо. Възможно е да се притеснявате за благополучието на децата си, да се вълнувате от тази нова глава в техния и вашия живот, да изпитвате носталгия по последните 18 години и дори да сте малко объркани, когато се приберете за първи път. И това може да се отрази на брачния ви живот. Woman&Home обсъди това с експерта по взаимоотношенията и колумнист на списанието Анна Ричардсън.
Какво се случва, когато децата напускат дома на родителите си
След някогашния бурен семеен живот празният дом може да предизвика чувство на изолация и дори да бъде малко страшен.
Напускането на дома от децата често е повратна точка в брака и е естествено да погледнете партньора си и да си помислите: „Кои сме ние сега?“.
Родителството обикновено изисква интензивна работа в екип. Вие сте на една и съща страница, жонглирате с резултатите в училище, храненето и тийнейджърските драми. Въпреки че тази обща цел може да действа като лепило, тя може да прикрива и по-дълбоко разделение.
В цялата суматоха е лесно двойките да се превърнат в отлични съуправители, докато романтичната връзка остава на заден план.
Възможност за развитие
Така че, когато децата се изнесат, след тях остава не само тих дом, но и емоционална пропаст, която се е трупала с години. Добрата новина е, че вместо да тъгувате, възприемете този момент като мощна възможност за промяна.
Често сме привлечени от партньори, които ни помагат да излекуваме раните от детството. С течение на времето неразрешената болка може несъзнателно отново да изплува на повърхността, което след това води до конфликт. Ключът е не да избягваме този дискомфорт, а да се отнасяме към него с любопитство и съпричастност.
Разговори от сърцето
Прост, но мощен инструмент, който можете да започнете да използвате веднага, е диалогът. Отделете време за разговор – 20 или 30 минути – в който единият партньор да говори за чувствата си, а другият да слуша, без да го прекъсва.
След това слушателят отразява чутото, напълно без да съди, и признава, че тези чувства са истински.
И накрая, проявете съпричастност – опитайте се да си представите какво изпитва другият човек. Това може да звучи просто, но е невероятно силно и ако го практикувате редовно, можете да преминете от емоционална дистанция към истинска емоционална връзка.
Друга възможност е да си организирате ежеседмични „срещи без дневен ред“. Това може да бъде разходка, посещение на музей, викторина в кръчмата – всичко, което не е свързано с логистиката или семейството, а с възстановяване на личностните контакти.
Спомнете си какво сте харесвали и двамата, преди да създадете семейство. На какво сте се възхищавали? Какво ви е сближавало? Какво ви сближи? Какво точно… Какво обичате и цените в този мъж?
Не се страхувайте да потърсите професионална подкрепа. Квалифициран брачен консултант или психотерапевт може да ви помогне да преминете през този нов етап, като ви подтикне към по-дълбоко разбиране.
Помнете, че любовта в една дългосрочна връзка не е статична, а се развива. Любовта, която търсите, не е задължително да е същата, с която сте започнали, но може да е нещо по-старо, по-мъдро и дори по-интимно, ако това е, което искате.
